Jan 28, 2009, 8:15 AM

Писмо на прозореца

  Poetry » Love
917 0 9
Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката  
добавя със сдържан копнеж
една детелинка.
Безвреме разцъфва,
потичат от нея следи,
наоколо, скрежни, цветята се дръпват,
защото горещата мисъл за теб
ги топи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • леле, прекрасно е ! представям си го ...прелестно...
  • Невероятно е!!!
  • Не знаех, че студът може да е телепорт на мисли и чувства... Интересен начин за общуване и разменяне на послания. Може ли да си го копна?
  • филигранно и нежно!

    п.п. "в дантелена рамка от скреж"
  • Поздравления, 670301!
    Само едно от мен- ако размениш местата на тези редове
    добавя със сдържан копнеж
    една детелинка
    дали няма да е по-добре?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...