Jan 28, 2009, 8:15 AM

Писмо на прозореца

  Poetry » Love
918 0 9
Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката  
добавя със сдържан копнеж
една детелинка.
Безвреме разцъфва,
потичат от нея следи,
наоколо, скрежни, цветята се дръпват,
защото горещата мисъл за теб
ги топи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • леле, прекрасно е ! представям си го ...прелестно...
  • Невероятно е!!!
  • Не знаех, че студът може да е телепорт на мисли и чувства... Интересен начин за общуване и разменяне на послания. Може ли да си го копна?
  • филигранно и нежно!

    п.п. "в дантелена рамка от скреж"
  • Поздравления, 670301!
    Само едно от мен- ако размениш местата на тези редове
    добавя със сдържан копнеж
    една детелинка
    дали няма да е по-добре?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...