Jan 28, 2009, 8:15 AM

Писмо на прозореца 

  Poetry » Love
781 0 9
Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката  
добавя със сдържан копнеж
една детелинка.
Безвреме разцъфва,
потичат от нея следи,
наоколо, скрежни, цветята се дръпват,
защото горещата мисъл за теб
ги топи.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • леле, прекрасно е ! представям си го ...прелестно...
  • Невероятно е!!!
  • Не знаех, че студът може да е телепорт на мисли и чувства... Интересен начин за общуване и разменяне на послания. Може ли да си го копна?
  • филигранно и нежно!

    п.п. "в дантелена рамка от скреж"
  • Поздравления, 670301!
    Само едно от мен- ако размениш местата на тези редове
    добавя със сдържан копнеж
    една детелинка
    дали няма да е по-добре?
  • наоколо, скрежни, цветята се дръпват- тук за да спазиш ритъма си резнала - скрежниТЕ и е останало - скрежни ...
    и звучи някак все едно самото отдръпване е скрежно а не . отдръпване на скрежните цветя ...

    да ти пише писмо по стъклата
    във рамка с дантела от скреж.
    а тук ... в рамка - се пише писмото с дантела от скреж
    или рамката е с дантела от скреж ?


    и мразя думата - защото- искам повече пишещи хора да я намразят ...


    иначе на пръв прочит е готино ...
  • Много красив стих ! Поздрави !
  • много е хубаво!
  • Като полъх...
Random works
: ??:??