Писмо от Минотавър
Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон
порталите си дървени захлопна.
И ти си единак – и зъл фантом,
потеглил през Вселената безбродна.
В съня ли хлътна – на квартален луд,
опримчил се във сините му мисли? –
случаен пътник, безобиден шут
с размазан грим, с неверни пътеписи?
Какво прочиташ в тази чернова,
надраскана по криво огледало? –
как Истината зрее – и това,
че много истини не правят цяла!
Как този свят е твърде зле съшит,
а Раят просто тъпа е химера.
Че няма броня и надежден щит –
изгубиш ли се, и не те намерят.
Из дебрите на своята душа
Човек несетно става Минотавър –
с изтрити сетива за тоя свят
и във Вселенска самота удавен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
