Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон
порталите си дървени захлопна.
И ти си единак – и зъл фантом,
потеглил през Вселената безбродна.
В съня ли хлътна – на квартален луд,
опримчил се във сините му мисли? –
случаен пътник, безобиден шут
с размазан грим, с неверни пътеписи? ...