Писмо от Рая
ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле.
Завъртя се край балкона и гнездо при мен си сви.
Няколко сълзи пророни небосводът дъжделив.
Заблудено ли си, птиче, есента е вече тук –
студ и сух листец надничат из продрания улук?
Даже време за раздяла не остана – нито ден.
А за юг си закъсняла, ще зимуваш ли при мен?
Разкажи ми за небето, позлатено подир злак.
Лани мама там потегли, стигна ли – не даде знак?
Колко много я обичам – да ѝ кажа не успях.
Прегърни ме, мило птиче, и прости ми този грях.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
