Писмо от Рая
По пътищата на България всеки ден стават ужасни катастрофи, умират много млади и много невинни хора. Но като че ли на никой това не му прави впечатление... Катастрофите продължават... още по-страшни, още по-трагични...
Хора, ако не обичате себе си, ако не ви е грижа за собствения ви живот, то моля ви, помислете поне за хората, които ви обичат. Техният живот свършва в мига, в който вие напуснете този свят! Не напразно е казано, че който бърза, стига бавно... Няколко минути закъснение могат да спасят живота ви... Не пренебрегвайте законите по пътя!
Защото на Рождество, когато едни хора празнуват, други прекарват времето си, плачейки над гробовете на децата си... Не бъдете жестоки към близките си! Обичайте живота си поне заради тях...!
И тази нощ осъмна много рано.
Звездите ли отново преброи?
Откри ли ме в една от всички, мамо,
способна втори път да ме роди?
Способна да те върне към живота,
изгубил своя смисъл в онзи ден,
когато във нелепа катастрофа
се случи неизбежното със мен.
Сълзите ти не спират да се стичат
по устните, пресъхнали от страх,
че вече няма кой да те нарича
с най-хубавата дума в този свят.
Прости ми, че оставих само болка
след себе си в доброто ти сърце.
Да можех да се върна! Но не мога...
Животът е един! Като перце
отлита, отклониш ли се от пътя,
забравиш ли за смисъла му благ...
И само нощем вече ще пристъпвам
невидимо през майчиния праг.
... И тази нощ осъмна много рано,
но в облаците нямаше звезди.
Сълзите ти валяха, мила мамо!
И раждаха самотни, тъжни дни...
© Васка Мадарова All rights reserved.
