Писмо от третия етаж
ПИСМО ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе,
безпътицата в мене пропълзява.
Ти питаш ли се как и накъде
животът ми без тебе продължава?
Не ми се слушат повече лъжи –
захвърлям ги като ненужни вещи.
Горчи ми утрото и ми тежи,
че всяка стъпка е била погрешна.
А думите не струват и петак –
подхвърляш ги по милост, на трошички.
Но даже да си тръгнеш, няма как
да спра да те очаквам и обичам...
© Валентина Йотова All rights reserved.
