Jan 9, 2006, 9:16 PM
Писмото
Вчера ти реши при мен да дойдеш,
След толкова години самота,
Реши при мене пак да се завърнеш,
Но всъщност адски много закъсня.
Вчера дойде и каза хиляди неща,
Припомни ми как силно те обичах,
Но не посмя да споменеш за любовта,
В която аз тъй силно се заричах...
Побърза да ми кажеш, че си тръгваш,
Преди да съм извърнал аз глава,
Бе свикнала ти тъй да се залъгваш,
С лъжи да храниш своята душа.
Гледах те как тихо заминаваш,
Стоях на пътя със писмо в ръка,
А вятърът ме блъскаше свирепо,
Отвявайки със тебе любовта.
За втори път избра да ме убиеш,
Избра да изоставиш любовта,
Но ти веднъж ме вече бе убила,
За втори път не можех да умра.
Писмото във ръката ми остана,
А за теб го бях приготвил аз,
Ти някога във туй писмо написа,
Нещо много хубаво за нас.
А туй писмо тъй пазех аз за тебе,
И сега си мисля през сълзи,
Че спомена за миналото време,
Всичко в тебе вече разруши.
Затова и бързаш да си тръгнеш,
Оставяйки ме да те чакам аз,
Но твоята любов не бих дочакал,
Защото просто вече няма "нас".
Вчера ти сама дойде при мене,
И каза, че не съм се променил,
Нима приструвах се аз тъй умело,
Нима от тебе мъката си скрих?!
Вчера дойде и каза хиляди неща,
Но нищичко не каза ти за нас,
Излъгана от своята лъжа,
През сълзи ми пожела: "На добър час!"
P.S. В., прости ми, че използвах твоите чувства, за да ги пресъздам в думи. Г.П., прости ми, че използвах твоите мисли за да създам Писмо.
След толкова години самота,
Реши при мене пак да се завърнеш,
Но всъщност адски много закъсня.
Вчера дойде и каза хиляди неща,
Припомни ми как силно те обичах,
Но не посмя да споменеш за любовта,
В която аз тъй силно се заричах...
Побърза да ми кажеш, че си тръгваш,
Преди да съм извърнал аз глава,
Бе свикнала ти тъй да се залъгваш,
С лъжи да храниш своята душа.
Гледах те как тихо заминаваш,
Стоях на пътя със писмо в ръка,
А вятърът ме блъскаше свирепо,
Отвявайки със тебе любовта.
За втори път избра да ме убиеш,
Избра да изоставиш любовта,
Но ти веднъж ме вече бе убила,
За втори път не можех да умра.
Писмото във ръката ми остана,
А за теб го бях приготвил аз,
Ти някога във туй писмо написа,
Нещо много хубаво за нас.
А туй писмо тъй пазех аз за тебе,
И сега си мисля през сълзи,
Че спомена за миналото време,
Всичко в тебе вече разруши.
Затова и бързаш да си тръгнеш,
Оставяйки ме да те чакам аз,
Но твоята любов не бих дочакал,
Защото просто вече няма "нас".
Вчера ти сама дойде при мене,
И каза, че не съм се променил,
Нима приструвах се аз тъй умело,
Нима от тебе мъката си скрих?!
Вчера дойде и каза хиляди неща,
Но нищичко не каза ти за нас,
Излъгана от своята лъжа,
През сълзи ми пожела: "На добър час!"
P.S. В., прости ми, че използвах твоите чувства, за да ги пресъздам в думи. Г.П., прости ми, че използвах твоите мисли за да създам Писмо.
© Александър Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми хареса! Толкова е истинско и те кара да се замислиш...
-
писах 6....махни послеписа...твърде много хора се инициират с такива букви....твърде е познато за мен
ако не беше толкова малък ????? -
Божествено!
-
Нямам думи страхотно е !
-
Браво! Стихотворението е страхотно! И го чувствам мн близко до себе си, защото изживях същото! Поздрави и заслужена 6-ица!
-
:о) Браво!Тъжно,но много хубаво и ми помогна да проумея нещо :о) 6+
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
