Писмото на студента
Просто малко забава...
:)
Иначе -винаги съм смятал, че студентите ще ни измъкнат от тази дупка, в която ние и тези преди нас сами се вкарахме...
Успех!
:)
Мила мамо – в автобуса,
знай, прекрасен аромат,
верно, старичък е, друса,
но пък, страшен уникат,
София е малко мръсна,
все пак дъжд ще завали,
ако - и снежец запръска,
чак ще мяза - на Париж.
Тук не ползват тротоари,
всъщност - само за това,
да извеждат разни твари,
виж – от куче, до... кола...
Но пък всичко е чудесно,
в уж студентското градче,
чалготеки-мигар...двеста,
сбъдват празници безчет.
Тук, стайче`тата са тесни,
да подремнеш - божи дар,
а колежките, най-свестни,
стопля погледът им с жар.
В столовата – си мирише,
да – на манджа. Е, добра,
но, ти готвеше различно,
те – все шницел,...мусака.
Ти ме питаш–как се учиш,
два-три взех, един остана,
но повярвай – ще се случи,
все ще стана... Бакалавър!
Щях за малко да забравя,
с прозаична – съм, молба,
пак прати ми, мила Мале,
днес осъмнах, без... пара...
© Ангел Колев All rights reserved.
