Писна ми все да бъда чужда изтривалка,
да се моля за любов - мижава и жалка,
и да пия, и да плача, да не спя по цели нощи,
и да чакам Любовта, а нея да я няма още!
Писна ми все да бъда нечие украшение,
за нечие сърце да бъда само забавление,
да пуша, да проклинам и да не виждам края,
да тръгвам, да се връщам и къде съм да не зная!
© Васил Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!