Писна ми
Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници.
Един сади цветя, друг пише.
На обяд – сланина върху вестници.
Обувките им скъсани, миришат.
Бетон налива третият.
Четвъртият пести заплата неполучена.
Мечтае пети – клетият,
пенсия да дочака. Има внуче.
Съдбата се излива върху тях –
дъжд, притиснал въздуха за гушата.
За пари е време, време е за грях:
Дори поетите ушите си запушиха.
А колко е трудно да бъдеш човек.
Да страдаш, да молиш за прошка.
Доброто е тежък, мъчителен ек
на епоха, родена в похот.
И е трудно да бъдеш добър.
наоколо – алчност и злоба, и сила.
В недоимък, в мъка, в кахъри:
Да рисуваш красивото в сиво.
Лесно едното, другото – трудно.
Философски въпрос, вероятно излишен.
Допуших цигарата. Детето е будно.
Чайникът свири. Тревожно е. Писна ми.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
