Писъмцето на дядо
ПИСЪМЦЕТО НА ДЯДО
... навярно дядо писъмце
ми пише нейде из Всемира –
на кончето да дам сенце
от съхналото на баира,
да клъцна вехтата асма,
че пак мъзгата ѝ да текне,
да не залоствам у дома
пред окъснелия несретник,
да вържа зрънце на муска –
къде го сея, там да никне,
и да целуна триж ръка
на попа, трезвен по Великден,
да милна светлите коси
на бабичката му любима,
и царевичните реси
да събера – за чай на зима,
и със пресъхнало небце
да питам даскалчето клето
къде се дяна туй селце? –
що нявга беше ми в сърцето...
Навярно дядо писъмце
ми пише нощем на небето.
© Валери Станков All rights reserved.
