Jan 22, 2020, 11:23 AM

Питаш ли ме

  Poetry » Love
627 0 2

Питаш ли ме...?
Боря се за оцеляване...
Пред маса пълна със тъга стоя...
От устните ми вопъл и ридание,
а иначе - тишина.
Питаш ли ме...?
Ще ти отговоря,
макар че душата ми ридай,
разкъсвана от хиляди въпроси
и от самота, и от самота...
Чакаш ли ме?
Защото аз те чакам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...