Не съм пиян от виното червено,
което много бързо ме опива.
Не съм пиян от неговата нежност,
която в мойте жили днес лудува.
Не съм пиян от думите на халост,
които се забравят в миг един.
Дори във рима, няма го сърцето.
Та те са просто дух неуловим.
Пиян съм от очи кафяви, тежки,
пронизващи ме в мрака на ноща.
Пиян съм днес и утре и вовеки.
Пиян съм аз от думата жена.
© Григор Колев All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
