Не съм пиян от виното червено,
което много бързо ме опива.
Не съм пиян от неговата нежност,
която в мойте жили днес лудува.
Не съм пиян от думите на халост,
които се забравят в миг един.
Дори във рима, няма го сърцето.
Та те са просто дух неуловим.
Пиян съм от очи кафяви, тежки,
пронизващи ме в мрака на ноща.
Пиян съм днес и утре и вовеки.
Пиян съм аз от думата жена.
© Григор Колев All rights reserved.
The work is a contestant:
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
