Пияна самота
Звънна се! А аз отворих,
но вънка никой не намерих,
но чух „Здравей” и пак се поогледах,
уви, образ ничий аз не намерих.
Тогава вратата тръгнах да затварям,
а някой там пак изрече:
„Не, не затварай,
да бъда гостенка твоя, аз искам тази вечер...”
Обърнах се, но пак никой не видях.
Стоях на прага и мълчах.
Търсех образ, но никой не видях и
тогава рекох: „Коя си и къде си?”
А някой оттам пак продума:
„Не виждаш ли, аз съм тук,
аз съм Самотата...”
Тогава тръгнах от страх да бягам...
Направих крачка, две,
а тя ме сграбчи със студените си ръце:
„Къде?! Стой, не бягай, а по едно налей,
да утешим таз мъка, дето те гризе.”
Погледнах я и вътре влязохме аз и тя.
Налях и пихме до зори,
говорихме и плакахме,
уви, болката така и не се заличи.
Седем пъти „Наздраве” казахме си.
Седем пъти мъката удавихме.
И седем пъти тя още по-силно гореше.
Седем пъти лек не ни беше...
Но стана време, тя трябваше да си върви.
Сама остави ме, сама до утре вечерта,
когато пак ще се лъжем, че не ни боли
и ще се давим в алкохол и сълзи...
© Ивелина All rights reserved.
Много е хубаво... и тук важно е числото 7 
БРАВО!
