Плач
ПЛАЧ
… и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Никола Вапцаров („История“)
За Югославия дали съм плакал –
не помня, бил съм малък и не знам,
пък за Ирак като че ли не плаках,
макар да помня някой си Саддам,
за Либия, разбира се, не плаках,
ни за далечния Афганистан,
за Сирия със сигурност не плаках
и за Украйна в плач не съм облян.
Та тези имена какво ли значат?! –
случайни звукове в езика груб.
За всеки без вина убит аз плача,
сънувам всеки кървав детски труп!
Оплаквам простата човешка драма
на простия, обикновен човек,
когото хранят с гняв, със страх, с измама…
и тези, и онези всеки век!
А всъщност всички знаем, че сме братя,
и чувстваме, че някак сме едно! –
Чия тогава е сега вината,
кое е липсващото ни звено?!...
Защо ли всички хора като стадо
избират вечно грешния пастир
и вярват на лъжи, и тръгват с радост –
погазвайки мира – да дирят мир?!
Защо с омраза всички сме пропити
и вред владее интерес жесток
на някакви си смахнати елити,
добре забравили, че има Бог?!
***
И моля се на Бог с молитви стари
през своя никому ненужен плач –
дано не стане вместо с писиари
да тестват скоро с гайгеров брояч!
01.03.2022, 23:47, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
