Плачи, земьо
Плачи и ти, земьо,
плачи и ти в този ден.
Знам, че и ти изгуби надежда,
сега и ти страдаш като мен.
Плачи и ти, земьо проклета,
плачи и ти, че си тук.
Плачи, земьо, защото всичко
и всички се промениха,
но ти не можеш да бъдеш друг.
Плачи за тъмнината, земьо,
която нахлу в света.
Плачи за онези стъпки,
които безмилостно те тъпчат,
сякаш искат да се погубиш
и да не оставиш дори и следа.
Колко красива и невинна беше, земьо,
а сега виж в какво се превърна ти?
Сега си пуста, скърбяща, самотна,
остаряла от тези години
и от човеците зли.
Не говориш, земьо, мълчиш,
тихичко плачеш и кървиш,
защото знаеш, че, когато се погубиш,
няма как отново ти да се родиш.
Един ден и ти ще се умориш, земьо, знам -
и ти ще бъдеш онази свещ,
която ще угасне в този свещен храм.
Ще си отидеш тихичко,
без никой да разбере.
Зад теб ще оставиш добрите, които ще страдат
и онези зли хора, които пак в сърцето си
зърното от зло ще бере.
Вземи и мен, земьо,
да отидем с теб съвсем на далеч.
Спаси и мен, земьо,
не ме оставяй на онези, които вървят
и в сърцата си носят студен остър меч.
Нека поплачем заедно с теб, земьо,
за онези огньове, които не угасват,
продължават да правят пожари тук.
Нека поплачем, че се променихме,
но в сърцата си не можем да бъдем друг.
Плачи, земьо, плачи
нека тези сълзи се превърнат в морета от кръв.
Ще поплача и аз с теб, земьо
и ще се погубя в това море,
но в себе си ще нося пак
онова невинно, непроменено
и все страдащо, кървящо сърце.
Милан Милев
17.11.08
Този стих е посветен на нашата прекрасна,
невинна земя.
Пазете я така както е дошла не я унищожавайте,не я карайте да плаче,
защото земята е дар от Бог,а ние всяка секунда я обричаме към гибел
© Милан Милев All rights reserved.
