Плачи и ти, земьо,

плачи и ти в този ден.

Знам, че и ти изгуби надежда,

сега и ти страдаш като мен.

Плачи и ти, земьо проклета,

плачи и ти, че си тук.

Плачи, земьо, защото всичко

и всички се промениха,

но ти не можеш да бъдеш друг.

Плачи за тъмнината, земьо,

която нахлу в света.

Плачи за онези стъпки,

които безмилостно те тъпчат,

сякаш искат да се погубиш

и да не оставиш дори и следа.

Колко красива и невинна беше, земьо,

а сега виж в какво се превърна ти?

Сега си пуста, скърбяща, самотна,

остаряла от тези години

и от човеците зли.

Не говориш, земьо, мълчиш,

тихичко плачеш и кървиш,

защото знаеш, че, когато се погубиш,

няма как отново ти да се родиш.

Един ден и ти ще се умориш, земьо, знам -

и ти ще бъдеш онази свещ,

която ще угасне в този свещен храм.

Ще си отидеш тихичко,

без никой да разбере.

Зад теб ще оставиш добрите, които ще страдат

и онези зли хора, които пак в сърцето си

зърното от зло ще бере.

Вземи и мен, земьо,

да отидем с теб съвсем на далеч.

Спаси и мен, земьо,

не ме оставяй на онези, които вървят

и в сърцата си носят студен остър меч.

Нека поплачем заедно с теб, земьо,

за онези огньове, които не угасват,

продължават да правят пожари тук.

Нека поплачем, че се променихме,

но в сърцата си не можем да бъдем друг.

Плачи, земьо, плачи

нека тези сълзи се превърнат в морета от кръв.

Ще поплача и аз с теб, земьо

и ще се погубя в това море,

но в себе си ще нося пак

онова невинно, непроменено

и все страдащо, кървящо сърце.

Милан Милев

17.11.08

                                                  Този стих е посветен на нашата прекрасна,

невинна земя.

Пазете я така както е дошла не я унищожавайте,не я карайте да плаче,

защото земята е дар от Бог,а ние всяка секунда я обричаме към гибел