ПЛАМЪЧЕ ОТ КЪСА СВЕЩ
Жадувам топъл мирис на земя
след взривовете в облачните туфи.
Да се стиша под здрачната асма,
щом люлякът край мене се натруфи.
Живота как да призова на бис?
И няма шанс смъртта да се разсрочи.
А пътят е безкраен ръкопис
със камъните – тежки многоточия.
Дано да има светлина отвъд.
Намразила съм всеки студ и киша.
От тях очите често ме болят ...