Пламъче от къса свещ
ПЛАМЪЧЕ ОТ КЪСА СВЕЩ
Жадувам топъл мирис на земя
след взривовете в облачните туфи.
Да се стиша под здрачната асма,
щом люлякът край мене се натруфи.
Живота как да призова на бис?
И няма шанс смъртта да се разсрочи.
А пътят е безкраен ръкопис
със камъните – тежки многоточия.
Дано да има светлина отвъд.
Намразила съм всеки студ и киша.
От тях очите често ме болят
и бъркам думите, когато пиша.
А те прииждат – с приливна вълна
в цъфтящата без укор лавандула.
Връз тях полягва майската слана –
и гаснат, без дори да ги е чула.
Но стига ми да помните от мен
едничък стих – в душите ви да грее.
Ще знам, че огънят е споделен –
дори когато вихър ме отвее.
© Валентина Йотова All rights reserved.
