Планинска балада
Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят.
Пасат козички и косят сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
Децата им живеят във града -
при телевизора и топлата вода.
Но някой трябва да коси сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
Из тяхната безкрайно чиста и свята планина
звънят звънчета и цъфтят цветя.
И бури ги застигат, щом навъси Бог чело.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
А щом наметне баба Зима бяла пелена
и плахо слънце се търкулне по снега,
от плевнята се носи мирис на сено.
Дано смили се Бог над нас. Дано!
Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят,
чиято философия се свежда до едно:
"Дано смилиш се, Господи. Дано!"
живеят хора в някакъв свой свят.
Пасат козички и косят сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
Децата им живеят във града -
при телевизора и топлата вода.
Но някой трябва да коси сено.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
Из тяхната безкрайно чиста и свята планина
звънят звънчета и цъфтят цветя.
И бури ги застигат, щом навъси Бог чело.
Дано смили се Бог над тях. Дано!
А щом наметне баба Зима бяла пелена
и плахо слънце се търкулне по снега,
от плевнята се носи мирис на сено.
Дано смили се Бог над нас. Дано!
Далеч, далеч от столичния град
живеят хора в някакъв свой свят,
чиято философия се свежда до едно:
"Дано смилиш се, Господи. Дано!"
© Красимир Йорданов All rights reserved.
