От реката ще пия
планинска вода
като в детството.
Ще ми е живо!
Ще се видя в очите
на дива сърна
и ще бъда
неземно щастлива.
Ще ме гони животът.
Ще го правя на луд.
Ще се крия зад горски дървета.
Ще си късам малини.
Ще си правя сапун
от мечтите,
ще имам небето!
Ще поседна до татко
на стария стол,
ще говоря
красиво и силно...
Ще си вдигна в душата
безкраен купон
и на стихове
ще е обилно...
Ще съм себе си.
Само.
Без грим
и тъга.
Ще рисувам с духа си
наяве...
Ще отпия планинска
жива вода
и във моя живот
ще остана...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Браво!
Поздравления!