Oct 12, 2006, 2:44 PM

Плащам..

  Poetry
1K 0 6

                                            На Радостина A

Плащам...

 

Незнайно откъде душата

намира сили да възкръсва

след всеки удар на съдбата

и след горест силна

 да се не пръсне

на хиляди горещи въглени ,

 забравила

 думи непремерени

 обиди грозни,

  И  от огъня предишен

топлина събрала

да пребори

 ледените хали

застигнали ни насред лято

 след  страст  изпепеляваща

Студът на нашето безумие

 смразил крилата,

 разперени във устремление

 в най-щастливия ни полет

  Уви.. и

топлите ни  думи

с бури ледени смени

 Превърна ги в

 мълчаливо неумение..

И

Откъде

И

Откъде душице вледенена

 намираш силата

да допълзиш до нишката

 единствена

 незримата

 в плаха светлинка прокраднала се

с надеждата последна

 да се превърне

 в искрица нова

 за огнище опустяло

И

Откъде

И

Откъде

  И ти сърце намираш силата

Да изречеш отново

Отвори очи

върни се,

намери и себе си в самотата

наша

в болката горчива

в ревност дива

в несподелените ни  дни

в радоста

в трепети

в думи неизречени...

това навярно пак е...

силата на

 Любовта

 която търпеливо чака

като закъсал пътник влака

   Любовта

 която ни събра от краища далечни

 и сега ни пита

Харесвате ли се такива - един до друг.. на километри?

Позволихте

 злободневието лесно да ме победи

Пък ..и

самите Вие затръшнахте

  вратите тежки

ключа от мен захвърлихте

в небитието

дано пък някой от вас се вразуми

цената да плати..

Размислих..

     Плащам.

И ако има дни напред за нас

Повярай

 бих избрал отново

 нежният ти глас

очите  твои..   топлите

твоята усмивка

непремерените думи

отново твоят гняв дори..

      Премисли...

 Близко,близко ще съм

както бил съм

не

 на километри ...

пожелай

 единствено  до теб

 безкрайно да съм

 и.. ще бъда

знаеш че го мога

Поискай само

 и  навярно ще намериш

 отново

себе си във нас  

сега

и в сетния ни час.

 

 

                              Бургас

                                           беше февруари 2004

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Вангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...