Плащам с два обола
Радва се народът. На какво ли?
Грешна съм и в потната ръка,
стискам сиромашките оболи,
друг живот, лодкар един, река.
Празни думи, щастие и слава,
с първа глътка въздух помъдрях.
Имаш ли - стократно ти се дава,
нямаш ли - богатството е грях.
Не, че нямам сила, а и вяра
и на кръст разпънати мечти.
Гърбица си имам - от самара,
и живот Голгота, е почти.
Та на Магдалена не приличам,
може би неверният Тома,
само знае, ако заобичам,
кръст от болка ще скова сама.
Може би звучи ви еретично?
Ето камък. Кой ще хвърли пръв?
Май ме възприехте твърде лично?
Плащам с два обола, скръб и кръв.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
