Платноходка на мечтите
По корем в тишината плувам,
платноходката ми - моят стар креват,
с отворени очи сънувам,
усещам полъхът ти благ.
Мислите - попътен вятър,
постелята ми - белите платна,
продължавам все напред, нататък,
към пристана на твоята душа.
Напред, към твоето безветрие,
платната свои в теб да подслоня,
в дланите ти - галещо доверие,
в устните ти - късче свобода.
При теб покой безкраен да открия,
в спокойният ти и приветлив залив,
котва в пясъка златист да впия,
при теб до сетния ми огнен залез.
© Деян Димитров All rights reserved.
