На Троянската древна Елена подобно
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна
без ласка да прося – скитник бездомен,
при моята любима у дома да се върна
и духът ми да бъде отново свободен?!
04. 08. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
