По чехли и пижама
http://vbox7.com/play:d3de3309
Защото:
- Без истина няма доверие,
без доверие няма любов,
без любов няма щастие...
***
Знаеш ли как се лепи счупена стомна
и колко вярват на лъжливото овчарче?!
Сега ми дрънкай, знаеш, всичко помня,
макар че често на ударена се правя.
Кажи ми! Слушам те. Къде изгуби пътя?
Ще ти помогна, ще се върнем пак назад.
Ще опитам всичко зад гърба си да захвърля,
но нека не усещам острието ти отзад...
В миналото... някога, в любов се врекох
и обещах, че ще съм твоя до смъртта,
дълго вярвах... леко, искрено изрекох
мили обещания и думи в утринта...
Само дето днес илюзиите си загубих,
потурчих даже вярата си във доброто,
във този черен месец повечко научих
и отговорих си на всичките "Защо"-та.
Слушам те! Не може вечен хаос да царува,
и как ще върнем си душевния комфорт?
Защото времето изобщо не лекува,
а белегът остава в нас, с присъда:
- До живот.
© Анна Станоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Весе, благодаря ти за градивният коментар. Съгласна съм с теб, но сменяйки посоката "напред" във втори куплет, надолу ще се наложи да режа куплети или да ги преработвам и тях, ще видим... Някой беше казал "Животът е кратък, но дните са дълги"... стига да намеря време пак ще се връщам тук. А за Обама ще го имаш, защото и аз съм бясна. Избрахте си го точно, както ние си ги избираме тука "месиите" от нямане и недомислене. Какво ли не прави PR-a в днешно време...
Вальо, благодаря ти. Хич не съм лесна за усещане, разбиране, обичане и т.н., ако си се справил ще ти дам медал, като те видя
Таня, то не е защитаване май, аз харесвам добрата аргументация в спора, кара гънките ми да вибрират
На Нели и на всички останали, благодаря за посещението.
Ена, препоръчвай и пиши каквото мислиш при мен. Почвата е подходящаЩе го погледна и това, на мен също ми беше трън в очите, така че ти благодаря! -
Наистина много силен стих!
Финалът е като взрив!
Такива стихове много ми допадат!
Според мен и "острието", и "потурчих" са си съвсем на място и като такива дават страшно много за смисъла и силата на стиха.
За мен няма нищо нередно да се използват думи, много отдавна станали нарицателни...
Прегръдка за страхотния стих!!!
ПП Мислех си... дали "и ще си върнем ли" вместо "и как ще върнем си"... но не смея да препоръчвам
-
По чехли и пижама те усетих...
Все същата каквато си в костюм...
Потурчих си хвалебните куплети...
Повтарям мъдростта дори на ум....
Невероятен стих! Дано го прочетат повече от ония които ще го усетят...Човешко е и наяма как да е иначе! -
Благодаря ти, напълно си ми схвана ла мисълта. Точно това имах в предвид. На читателите ти, които не са държали изпит по литература в СУ то трябва да им се изясни, че "потурчване" е глагол изразяваш опорочаваенто, извращаването, обезобразяването на "правата вяра". И ако героинята е имала "права вяра в добротата" и ако злодея в нейния живот е обезглавил достатъчно мечти и е набил на кол достатъчно надежди и ако вярата и се е превърнала в Невяра, защото на лъжливото овчарче не му се вярва, то в този случай имаме описание на "потурчена вяра".
За "острието отзад" съм съгласна. Особено в контекста на аналната грозотиа дето беше написала. Всъчност аз бих променила целия куплет ,за да се придържаш към темата на дискусията ни. Не му помагай да се върнете назад. Ако се върнете там от къде започнахте, то пътя вече го знаем. Подай му ръка, запали му свещ, за да те открие отново, помогни му да прескочите бездната зейнала между вас - нещо от сорта: промени посоката - не назад, а напред.
Чудесно е! А+! Благодаря! Сега ми посвети едно на Месия Обама и на разочарованието ми от коронясания комунистически бафун, който ще изличи разликата между убежището ми и третия свят. Ще повърна и после ще имигрирам в Сингапур
Целувки -
Силно, Ани!
-
Стихът си е твой и няма нужда от защита, защото е достатъчно ясен и красноречив!
Хареса ми, Ани!
Поздравявам те! -
Много силен финал!
Ани*! -
Явно и моите стихове имат нужда от пояснения... Стихът представя философията на приятелка за преживяването на семейните трусове. Мотото на стиха е нейно. От там дойде идеята. Аз лично вярвам в залепените стомни. Проведохме спор и се роди този стих. А колкото до "острието" аз не бих използвала думата за друго, освен за нож в гърба.
-
... и казваш през бая редакции мина ... и това се получи ... верно е време да почна да редактирам ... сериозно ... пази си отзаде-то , ей! ... или пък не трябва ... не знам...
-
"Защото времето изобщо не лекува,
а белегът остава в нас, с присъда:
- До живот."
Много си права!
Поздравеления за стиха!
-
Хареса ми !...като не искаш отзад-няма...
-
"Потурчих" е дума с умишлено търсен ефект, в първият си вариант беше "забутах", прецених, че твореца е свободен дотолкова, че да може да си позволи да използва и тази дума. Твърде буквален прочит сте направили според мен, а за двуякият прочит... Да, възможно е да си права, но мисля, че контекста пречи това да се случи. Благодаря ти все пак, ще хвърля поглед тук и по-натам във времето, въпреки, че стихът отлежа доста преди да го пусна и мина през много редакции. Благодаря!
-
Само не <b>потурчвай</b> вярата си. Просто недей.
-
"но нека не усещам острието ти отзад..." - възможен е двояк прочит,
а пък "потурчих" ми се заби в очите...
извинявай!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всичко е ясно,точно и добре написано.Впечатляваш!