Те минаха през съд човешки,
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл,
вървяха несломимо горди.
След тях агония и мъка
съзвучно смесваха акорди.
А любовта, като опечалена майка,
си скубеше косите бели.
В небето гмуркаха се чайки
и с човки синята дантела ...