По душа
По душа съм кипнала вълна,
раздираща без жал
всички корабни платна.
По душа съм скитащ вятър,
есенни дървета разсъблякъл.
По душа оставам с моя сняг
в чистилището светло - бряг.
© Мери Попинз All rights reserved.
По душа съм кипнала вълна,
раздираща без жал
всички корабни платна.
По душа съм скитащ вятър,
есенни дървета разсъблякъл.
По душа оставам с моя сняг
в чистилището светло - бряг.
© Мери Попинз All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...