По Фотев
Онзи влак за Бургас е все още тъй бавен...
Кой сънува сега плажа дъждовен?
Летен замък от миди спи отдавна забравен
при скалите, затрупан за спомен.
Всеки изгрев кърви по морето от обич,
но разкъсват го гларуси с крясък.
На безкрайност приличат вълните. И може би
се целуват със златния пясък.
Много вечна целувка. Различни вселени,
увенчани за бъдат единни.
Красотата, с която да бъдем спасени
и която ни прави по-силни.
А Бургас е прегърнал парченце от рая
с гара, гларус и бриз. Сол и детство...
Тук сърцето ми бие различно. И зная
този, бавният влак е вълшебство.
© Деа All rights reserved.
