... по гърба на реката пиша с перка...
... по гърба на реката пиша с перка...
(за Теб)
В тази късна вечер думи пращам,
нанякъде във мрака устремени.
Пусни ги в някоя дълбока чаша...
... и ако някой ден ти липсва
дума само... спри до мене...
С тъга и жал ще те наситя,
а болките ми - призраци изящни.
Поемеш ли на път, докрай ще скиташ,
взрян в кораба-мираж и дни неясни...
Аз гуша се във храма на гюлето,
жонглирам с думите.
Понякога превзето. Ето:
Мета по Пътя млечен
и търся Своя Вечност...
И все съм псе сред свои,
руша представи... и руша покои.
Една Луна в съня ми идва често,
сам споменът за нея все е девствен.
Чукарите са ми събратя,
мечтите - цопнали във кратер.
Една ръка е нужна да е сянка.
И припек. Езикът ми е пепелянка.
Тук по вълчи вече вия...
и мисълта на топло ще си свия..
Жълтиците за мене са с еквивалент
единствено на дупката
на пукнат цент...
Това ще трябва да ти каже:
Любовта е на сърцето стража
и недалечностите се събират,
ако е пътят верен...
а вселената без дъх замира.
Туй камъче е на петата ахилес,
и малко като него спят
в душевния навес...
Събрани откъде ли не,
изпратени, пренасяни с криле.
На камъче вълшебно
как да кажеш "не"?
Поседнеш ли до мен, ще ти посвиря,
и нежни звуци ще изтръгвам,
душата ти не ще узнае вече мира...
(и хич не си мисли, че аз послъгвам).
Посестрима Луната ще ти стане
и в ивиците на живота ти ще свети...
Ако намериш смелост да останеш,
нататък ще вървим през вековете...
Обичам дълго да пиянствам,
и кожата по устните да пари.
Във чувството си дълго странствам,
докато се вие страст като омара...
Блестят ми люспите
и мятам стръвно перки...
Кюспе не хвърляй,
взимай други мерки...
Рамото ти може да повдигне
на земята болките ехидни.
И във най-последно царство
да намеря своето лекарство.
От пръст да ме родиш ми стига,
да посееш зрънце плодовито.
Да ухае нощем на иглики
и сърце сиротно да не скита...
Нозете ми по росните дъбрави
ще се сплитат - нощем умалели.
По пътя ще вървят на лавата
сред птича глъч и морни трели...
Уроците си помня дълго
и нощем плача мълком...
Бог във мъж ли припозная,
тръгвам със мечтата към безкрая...
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Една ръка е нужна да е сянка.
И припек"
Абсолютно! -
Малко сюрреалистично ми идва.
Иначе - интересни внушения! -
Тук не всеки може да напише коментар защото е нужна една особена и изтънчена чувствителност.Трудно е да се влезе във Вашата душа, защото посланието,което отправяте "нанякъде" има точен адрес и е скрито от погледа на нас останалите.В стиховете има много философия и нестихваща преданност.Въжможно ли е този страж на сърцето да е същевременно и бариера,която те възпира да обърнеш поглед и в друга посока.И как е въжможно някой богове да не почувстват силата на женската любов предадена еротично , художественно и предизвикателнно.Боговете май са полудели!
-
И на мен много ми хареса! Поздрави!
-
Изкефи ме! Особено за гюлето...та покрай него се сетих за един барон!
Няма особена връзка със сюжета, но ми изплува.
Поздрав, Таня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че пак пишеш!