По калните зъбери стръмни
Последна си тръгва страстта,
понесла безкрая в очите ти.
Животът ни с теб снове чудеса,
потръпващи, светещи в дните ни.
Не, няма какво да ни спре -
по калните зъбери стръмни
не бива злощастна звезда да умре,
а нашата орис по тъмно
пак сбира душите и пали сърца,
оковите тежки тя сваля.
И в златна корона от мъдри Слънца
поредната обич се хвали!
Наситено нежно пролетта позвъни,
в радост родила капчуци,
чакала толкова нощи и дни
птичите пролетни звуци.
Откоси прехвърлят пленени очи,
кордон маргарити напъпили,
подсеща, че лятото в струна теши
безброя дъги тишината окъпали...
И нека пред нас есента се снишава,
нека под буря свирепа кълни
и свободата безукорно сгрява
чувството, чуждо на мяра, везни,
само то вечност дарява!
© Мери Попинз All rights reserved.
Явно е, че обичаме Йовков...
