По кой закон?
Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв,
в душата ми звезди в кафези.
Крила и клуп, лъжи накуп,
в сърцето белези и лезии.
И стих, след стих, какво добих?
Високо... кръвно, май че...
Поет глупак, и пак, и пак,
и дупка от кравайче.
Но твърдоглав инат и нрав,
не си седи смирено.
По кой закон не знам, но кон,
ако ще съм – в зелено...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
