ПО КОЛКО ПЪТИ СЕ УМИРА, ГОСПОДИ?
По колко пъти се умира, Господи?
Аз веднъж... вече умирах.
Не!
Бях близко до смъртта,
почти прекрачила чертата...
Но... не мисли
че се уплаших, Господи.
Успях, успях да се измъкна.
Бях точно отпред.
До вратата на Ада
и чувах как вътре
не пееха ангели.
Знаех добре... много добре.
Знаех, че тук ми е мястото.
Здраво стисках в ръцете
торба,
със изсъхналия клисав хляб
от нивата на татко...
И грешен лук, непрекопан,
от градината на мама.
Бях до вратата
на моя си Ад,
а тя...
здраво залостена.
Разкипя се кръвта ми...
Как така? Ще заключват те Ада!?
След мене опашка...
Още мъртви души.
Много народ изпомря.
Чакат.
С лакти и нокти
се блъскат.
Първи. Все първи.
И тук ли, Боже?
Докога?
Ще пререждат
моята грешна душа?
Боже! Същински абдали...
Спокойно!
Всеки ще бъде приет
във своя си Ад.
Тук не раздават - им казах -
за заслуги медали...
Тук всички сме равни.
От време оно.
Омагьосал си, Господи,
горе небето,
тъй не разбрах,
защо
точно пред мене хлопна резето
и свърши... съня.
© Веска Алексиева All rights reserved.
