По комшийски
Комшийката ми леля Сийка
магаре има, куче и коза.
В долапа скътала ракийка,
пред портичката - струпала дърва.
Комшията Засмян Иван,
застанал до дувара и наднича.
Дали е сънен ил' пиян -
очите търка и залита.
Мустак засукал и щастлив
към Сийкината фуста гледа.
Със поглед влажен, похотлив,
към нея бавно се навежда:
-Ей, Сийке, Сийо, ма,
дойдох да видя к'ви ги вършиш.
Дървата да ти прибера,
че нещо вкъщи не ме свърта.
-Иване, ах, нахалник дърт!
Я, бързо махай се от тука,
че като взема тоя дрянов прът
ще хвръкнеш на жена си в скута!
Ще викна аз Стоянов син,
дръвцата да ми прибере,
че млад е, силен и красив,
а не кат' тебе - дърто пиянде!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
"Горкият" Иван, да го ожали човек 
