Nov 11, 2018, 5:38 PM

По Марсел Пруст

805 0 0

Понякога забравям,

че домът ми е без покрив.

Без четири стени.

Без прозорци.

Без врати.

Когато със Себе си

съм съюзена -

не са ми нужни,

ни дом,

ни небе,

ни криле.

 

Мечтата моя оцеляла

уютно приютява ме,

зад нейния прозорец

зове ме зеленото поле.

 

Вървя...

По тревата не тракат

налъмите ми дървени.

Става чудо!

Разлистват се те!

Сред етюди от птичи възгласи

клони маслинени прокарват

налъмите ми дървени.

 

Миг на отдих под сянка кичеста.

Ала насреща тъмнее стръмното.

Задъхвам се, едва пристъпвам,

живо е утешението сляпо още:

„Някому ще съм нужна и утре!“

Грижата пак пришива ми криле.

 

Тази вечер, преди зората утрешна,

въпросът, който някога е затруднил

не само Шекспир, но и Марсел Пруст

не е:

Да имам или да нямам?

Да взема или пък да дам?

 

Не! И тази вечер въпросът е:

Да бъда или не?

 

Знам.

Мечта сбъдната сърце усмихва

само когато високото без стон изкачим.

 

Самадхи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...