По навик
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...