По навик
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...