По навик
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Гледам към изток,
дори когато
август си е отишъл,
и птиците.
През зимата разтварям
пак ръце,
и разхвърлям събрани
трошици.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...