Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. -
Поредна порция несбъдната надежда.
На просещия време тенекета връзваш.
И Грей в портрет с обкова ти се вглежда.
Заспивай късна и до болка непонятна.
Ще прося милост на разсъмване от теб.
Във есен зла - за всички други златна.
Но не за мен - за прокълнатия поет.