Jul 5, 2024, 9:11 AM

По пътя 32

  Poetry » Other
554 0 0

             П О   П Ъ Т Я   32

 

Ракът не е болест,той е Принцип,

равновесието винаги флуктоира,

на Теломеразата вечната Мистика

тихо шепти:"Нищо,никога не умира."

 

Задръстено дебело черво,

даряващо обем на стомаха,

в храната,много коварни въпроси Защо,

след тях алчно Кога жадно изчаква...

 

Без Рака няма как да пораснем,

Той провокира стремежа ни за растеж,

Механизъм подчинен на хиляди гени прекрасни –

Ерудити на изкуството за биологичен градеж.

 

Единствено,когато се наруши

единството на отговорните гени,

организмът ни започва,да се руши

и чезне зад стените на виталното Време.

 

Много добро не е на добро,

народът ни мъдър отдавна е казал,

много Теломераза без ясно Защо

води до Рака,тази вечна Проказа.

 

Когато не се спазват Космичните Принципи,

резултатът накрая е този,

аналогичен е случаят със Царичина,

с Актуална Апокалиптична Прогноза...

 

04.06.2024 г, .гр. Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...