Nov 18, 2010, 3:52 PM

По пътя

  Poetry
733 0 7

Животът всяка сутрин

 започва отначало,

върти се колелото 

за щяло и нещяло.

По пътя - дупки много

и камъни човешки,

тресе ни по трасето,

повтаряме и грешки.

Животът ни е тиква

и заедно сме в нея,

a любовта - магия,

в каляската тресе ни.


                        на моя любим татко:

                        Честит Рожден Ден! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...