По пътя пред мен
По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности,
които безпощадно избуяваха
по стръмното и спъваха нозете…
Навярно, за да ме откажат,
(нарамена със сто мечти),
да изкатеря своя Еверест?
И всеки сантиметър покорѐн
отмерва смисъл, по-голям от пътя.
Небето, тази бездна е над мен,
и с всяка крачка своя сън мистичен
сбъдвам!
Да се стремиш към него не е суета.
И мисля си, че всеки начертава
своя връх,
след който никне втори, трети…
Макар, че често там открива самота,
той пак върви нагоре.
А аз, за кой ли път,
отново преоткривам…
себе си!
© Даниела Виткова All rights reserved.
