По-силна
Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса,
звезди ми даде, но какви са?
Все падащи са. До една.
Любов, в стиха си да я крия,
да оцелява на магия,
сама под старата луна.
Духът ми литва непрекършен
сияе в мъка и печал,
и тръни, сламчици, и въ̀рше
е вятър за гнездо събрал.
Ще чакам пролетта... Далеч е,
насън ще те целувам вечер,
(а лунатичките не спят)
От шепа думи, смях и нота,
любов по-силна от живота
създават нов по-хубав свят.
Дали ще дойдеш? Ще те чакам.
С косите си ще сторя път
Ти – обич си звездата в мрака,
по-силна от самата смърт.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
