По стъпките на Юни
Една вълна ме плисна разярена
и бялата ми мантия раздра
с ръка от лед, като смъртта студена,
захвърли я сред морските недра.
Потръпнах – гола, слаба, уязвима,
къде отиде топлият ми свят?
Край мене сянка на момче премина,
накара всички стъпки да заспят.
Утихна плажът! Пясъчните дюни,
усетили вкуса на първи грях,
сънуваха целувките на Юни –
като насън по стъпките вървях!
Но мургавите пръсти на вълните –
крадливи, черни врани с порив див,
разкъсваха сърцето и следите
потъваха сред прилива пенлив!
И гларусите гледаха безумни
пътеката, която извървях,
а аз потъвах в стъпките на Юни,
че в него първата любов познах!
© Ваня Иванова All rights reserved.
