Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.
Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода.
Даже в мислите прозрачен. Като полет без следа.
Ако малко съм ти нужен - твоят глас ще ме спаси
и ще бъда вятър южен в литналите ти коси.
Искам те по свой си начин - като птица без кафез.
Смеейки се - да те плача. Да си утрешното днес.
Нямам в думите верига, но така е по-добре.
Нищото от теб ми стига - само зов да побере. ...