По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота.
Лицата са безизразно красиви –
картини с незапомнена цена,
която всъщност никой не разбира...
По този път се губи същността –
разтваряме се бавно в суетата
и няма тежест никоя душа...
Не ме оставяй да вървя нататък!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
