... по трети петли
невъзможното спря и зачака
нова възможност сред мрака
бе градило с майстор Илия
вместо дом просторна килия
опивало се бе от устните на Ана
с червено вино ала тя не му пристана
внезапно се изсипа дъжд но то
не се уплаши от водата а видя
възможност изведнъж ей там
където се измокрят всички сетива
да пита черното във облачето бяло
в далечното до друг не те ли е видяло
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Всъщност бях го направила преди да се заговорим и им го бях обещала... Обещаното на Теб е под колажа на Септември Благодаря и на двама Ви за предизвикателството и вдъхновението.Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!