По трошица за целия свят...
Пак сънувах старата къща,
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха.
Уж се радвах, а всъщност тъжах.
Исках нещо в съня си да кажа,
но се спусна мъгла между нас.
Станах рано, изпекох си хляба
и запалих отново свещта,
но от дядо, от татко и баба
не останала бе и следа.
И тогава се втурнах след вятъра
и му рекох: „Вземи този хляб,
разнеси по земята навсякъде...
по трошица за целия свят!“
© Руми All rights reserved.
