По тъмни доби
по тихите схлупени улички,
и усуква снага
в лабиринти от диви цветя,
тя е майка на всичките
тукашни палави вещици
и на тайнствени,
полуголи мъже,
дето спират дъха...
Дебном,
дявол причаква девици
в косите на тъмното,
мами с адови сладости
тяхната перлена плът
и улавя с ръцете си
всяка усмивка
изпусната,
хищни страсти дарява
срещу капка от тяхната мъст.
... с лъст обгръща телата,
догонил без дъх,
и във тъмното,
и във унес ги люби,
и пак,
сякаш като насън
ненаситен останал,
повтаря,
преди да са дръзнали
да посипят с тамян
тази лава от демонска сласт...
... и се свличат в безумие
заедно,
вкопчено - търсещи,
пиещ сокове чисти от извор,
потръпващ и бял,
той се слива с девичите сълзи,
прозрачни от щастие
и се буди от арфи
в тихо утро,
прочистен и цял...
© Лулу All rights reserved.