По вятъра изпращам ти душа
По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа,
изпращам ти я с радости и вопли –
ранявана, калявана, сама
оставяна във дрипите си мокри.
По вятъра изпращам ти душа,
подмамвана, прощавала, любяща,
да знаеш, ще пристигне, щом сълза
в очите ти се появи - блестяща.
По вятъра изпращам ти душа,
вихрушката, дано не я разкрие,
превърне ли я в ледена стрела
и двамата без жал ще ни убие!
© Данаил Таков All rights reserved.
