Oct 11, 2018, 4:01 PM  

... по въгленчетата на Пленителят на умове.

  Poetry » Love
1.3K 6 11

... по въгленчетата на Пленителят на умове.

Или: Флейтата на Сърцето.

 

Никога не съм била. И ме няма.

Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.

И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие.

Поискай да се родя. И нозете ми да измиеш.

 

Поискай да съм от плен. От Живот във Живота.

Твоя точка. Вселена. Всяко твое "Защото".

На утрото - икигай. И глухарче в съня ти.

Ако литна за жар. Да ме връщаш от пътя.

 

Поискай да се родя. От пенливите пролети.

От хиляда лета. Сътворена отколе.

Безлика и няма. От звук и от образ.

На просяка - милост. И царско ложе.

 

По спирала скитам. Наобратно на себе си.

От бурите запокитена. В сънно поднебие.

И скубя крилете. И падам на острова.

В тия твои мъгли. Само Живот ще ми коства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...