11.10.2018 г., 16:01  

... по въгленчетата на Пленителят на умове.

1.3K 6 11

... по въгленчетата на Пленителят на умове.

Или: Флейтата на Сърцето.

 

Никога не съм била. И ме няма.

Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.

И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие.

Поискай да се родя. И нозете ми да измиеш.

 

Поискай да съм от плен. От Живот във Живота.

Твоя точка. Вселена. Всяко твое "Защото".

На утрото - икигай. И глухарче в съня ти.

Ако литна за жар. Да ме връщаш от пътя.

 

Поискай да се родя. От пенливите пролети.

От хиляда лета. Сътворена отколе.

Безлика и няма. От звук и от образ.

На просяка - милост. И царско ложе.

 

По спирала скитам. Наобратно на себе си.

От бурите запокитена. В сънно поднебие.

И скубя крилете. И падам на острова.

В тия твои мъгли. Само Живот ще ми коства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...