По "Заключени в огледала" от Андромаха (Белла)
По "Заключени в огледала" от Андромаха
"
Обзет от свойта суета,
животът се огледа в огледало...
Оттам го гледаше смъртта
и времето му беше спряло.
Един ден просто се събудих
и счупих всичките огледала,
витрини от изтънчени заблуди
и духове заключени в стъкла
Усетих колко е красиво
да ходиш бос по счупени стъкла.
порязаното значи живо
и всяка рана струва си кръвта
И вече не жадувам за земята,
та тя е само образ в огледало...
С очите си се разпозна душата
в небесното си царствено начало."
В затвор с огледални стени
няма къде да се скриеш.
Навсякъде си винаги ти,
започнал от мъка да виеш...
Озовал си се в калейдоскоп
и покой сърцето не намира.
На чувствата залива те потоп,
различни от онези в стихира.
Почнал си отчаяно да чупиш,
обкръжен от образи безброй.
Дори стените ти да срутиш,
дави те от спомени порой.
Виденията са едни и същи,
различни от път към Авалон.
По-скоро са лица на Агни,
с власт според природния закон.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Останалото все е мълчание!
