Победената
Победената
Ето къде е!
Плаче сама:
болна,
изстрадала,
грохнала,
пропаднала.
Тя изгуби борбата,
изгуби живота,
горката:
търкат се един в друг
мръсните и боти.
Зла беше тя,
зла и остана,
кръвта и отрова
през очите се стича
и няма тя скоро
на човек да прилича!
С нозе изподрани
от вечните драми
по стълбата дълга
тя започна да пъпли,
но животът жесток е
към млади и стари
и я бутна надолу
към злите злобари...
*
И отново е там,
отчаяна до ярост,
гневът е безсилен,
по отминалата младост!
Тя плаче сама,
а гарванът грака
и мисъл една
далече я чака:
трогателна,
стряскаща,
крачка една
към края ужасен,
за нея животът бе твърде опасен...
© Дилян Георгиев All rights reserved.
