Oct 21, 2008, 9:23 AM

Побързай...

  Poetry » Love
884 0 3

        Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.

        Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.

        Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...

        Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...

        Но как бих могъл да го направя, след като ти си диханието, без което не мога...

        Защото бих се задушил от самотата и бих се възнесъл в отвъдното...

        Там, където душата ми нямаше да е сама и нямаше да страда заради любовта.

        Ти, моля те побързай и ела, защото не ми стигат сили да продължа!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...